История на виното - монасите и търговците

Във времена на несигурност и икономическа нестабилност много от лозята били заличавани с лека ръка от поредният нашественик или пък били оставяни без надзор, тъй като във време на войни и окупация отглеждането им не е било приоритет. Единствената институция с достатъчно мощ, средства и ресурси за поддържането и отглеждането на лозя по това време е била църквата. Единствено благодарение на църквата лозарството и винарството не изчезват в тези времена на войни за власт и територии и се запазват и доразвиват вече установените традиции и практики.

Затова не е странен фактът, че повечето от лозята през този период са били локализирани в непосредствена близост до църкви, манастири и катедрали. Всъщност монасите като представители на църквата са направили много повече от отглеждането на лозя и правенето на вино. Голяма част от иновациите и усъвършенстваните методи за правенето на вино са създадени именно от тях. Монасите изучавали специфичните особености на почвата в даденият район, експериментирали за да изберат най-подходящите сортове за определеният район и опитвали нови методи на винификация на принципа на пробата и грешката. Монасите от района на Бургундия във Франция са първите за които има исторически данни, че са изучавали почвите, избирали са най-подходящите земи за лозята, експериментирали са с нови сортове, а също така са изпробвали нови техники и методи за подрязване на лозите. Монасите дори изграждали стени около църковните лозя, за да ги предпазят от каквито и да било посегателства върху тях. Вероятно най-известното име, което историята помни е това на монаха Дом Периньон, без който производството на шампанско днес не би било такова каквото го познаваме. Безспорен факт е, че голяма част от технологиите въведени и усъвършенствани през средновековието се използват и във днешното модерно винопроизводство. Част от направеното вино църквата е използвала за литургии и обредни тържества, но поради голямото количество една част от вината са отивали на пазара за масова консумация. По това време се появяват и първите големи търговци на вина, чиято роля в исторически план не е никак маловажна. Търговците са тези, които разпространяват винота до всички точки на континента, включително и до отдалечени краища с помощта на флотилии от кораби, чийто основен товар бил вина. Едни от най-големите консуматори по това време са били народите населяващи земите на днешното Обединено кралство, затова десетки кораби прекосявали Ламанша всеки ден за да доставят безценната напитка до потребителите. Виното като напитка в средновековието не е било лукс, а по-скоро е било ежедневна нужда и необходимост. За големите градове през този период се знае, че снабдяването им с вода не е било на необходимото ниво и често питейната вода се е явявала източник на болести и зарази. Виното е било напитката с антисептично действие, която е помагала в немалко случаи на заболяване, компонент на средновековната медицина. Стигало се е дотам, че към питейната вода е било добавяно вино като превантивна мярка. Консумацията на вино на глава от населението в средновековието е изключително голяма. Не е учудващ фактът, че нивата на търговия с вино в средновековието са били толкова високи и по-високи нива на търговия са отбелязани едва в края на 20-ти век.