Нова Зеландия - история на винопроизводството и контролни органи

Смята се, че модерната винена индустрия на Нова Зеландия все още прави първите си важни стъпки и тепърва ще се развива и усъвършенства. Въпреки сравнително отскорошното си присъствие на международната сцена, Нова Зеландия вече има голяма популярност и много заклети почитатели, факт дължащ се най-вече на белите сортове Шардоне и Совиньон Блан. Съвсем доскоро се е смятало, че поради сравнително студеният си климат най-подходящи за Нова Зеландия са немските сортове поради сходният климат с този на Германия.

Първите лози са засяти през 1819 година от отец Самюъл Марсдън, който ги е донесъл от съседна Австралия, а първите документирани вина са били направени през 1836 от Джеймс Бъзби. Оттогава новозеландската винена индустрия има своите добри и лоши моменти. Страната не е пропусната от страшната болест филоксера, която атакува насажденията през 1895 година. Подем има в началото на 20-ти век, когато много заселници дошли в Нова Зеландия за да добиват вкаменели фосили от т.н. "гумено дърво", но в по-късен етап сменили дейността си и започнали да отглеждат лозя. До 1970 година голяма част от вината били фортифицирани (ликьорни вина) - новозеландският вариант на Порт и Шери. В края на 60-те години на двайсти век новозеландското правителството създава програма за окуражаване на винопроизводството и за засяване на незаетите площи със лози. По това време 2/3 от всички лози били хибриди между американски и европейски сортове. Един от първите чисти сортове с голям дял в насажденията бил немският сорт Мюлер-Тургау (Muller-Thurgau). Скоро обаче било установено, че климатът на Нова Зеландия е много по-сходен с климата на централна Франция отколкото с климата на Германия. И така сортът Совиньон Блан бил представен в началото на 70-те, а в средата на 80-те започнало сериозното засаждане и на Шардоне. Успехът на тези два сорта не закъснял, благодарение на неповторимият стил и характер на направените вина. Те се отличават със свежест и плодовост, с много добър баланс на киселинност и изключително концентрирани аромати и вкус.

Винените закони  на Нова Зеландия не са толкова стриктни като някои от европейските, особено френските. Известна стриктност обаче има след закона от 1983 година, според който вино от определен сорт трябва да съдържа не по-малко от 75% от упоменатият сорт, а при купажните вина доминиращият сорт трябва да бъде посочен първи. Останалата информация на етикетите е стандартната - година, производител, алохолно съдържание. Думите “Еstate bottled“ (Истейт Ботълд) се виждат много рядко, тъй като обикновено гроздето пътува стотици километри от лозето до винарната. Въведената през 1995 година система CO - Certified Origin гарантира географският произход на гроздето, както и регионалните имена. Също така гарантира сортовете и посочената реколта на вината, чийто етикет претендира за географски произход.