Кой е направил първото вино? Къде е било първото лозе?

Това са въпроси, на които никой не може да отговори с абсолютна увереност, но въпреки невъзможността за конкретен отговор всеки любител и ценител на виното си ги е задавал неведнъж. Сигурно е, че виното е свързано с човешката цивилизация отпреди не по-малко от седем хилядолетия.Виното само по себе си има дълга история, така както и немалко бутилки с вино могат да се проследят назад във времето. Виното е било едно от първите неща които човекът е сътворил. Историята му често се припокрива и с изобретенията в технически аспект, където човекът е изполвал своята интелигентност за решаването на проблеми свързани с отглеждането на лозя и правенето на вината - проблеми причинени от химически реакции като ферментацията и оксидацията.

Вероятно никога няма да узнаем кой е направил първото вино или кой е засадил първата лоза, но има много исторически сведения за древни цивилизации тясно свързани с винопроизводството. Древните Елини и Римляни са създали немалко легенди и митове отнасящи се за първооткриването на виното. В наследство древните Египтяни са ни оставили стенни рисунки и описание на вината (вероятно това са първите винени листи). Египтяните са надписвали съдовете с вино като са означавали  реколтата, от кои лозя е взето гроздето, както и името на този който е направил виното.

От Вавилонците сме наследили първите правила отнасящи се за виното - всъщност правилата им са били за регулирането на продажбата на вино в специални винопродавници.

Предполага се, че много отдавна още в каменната ера несъзнателно е получено първото вино благодарение на забравен или изоставен съд с грозде - кожен мях,  дървен съд или с каквото са разполагали тогава. Полученият продукт несъмнено е бил с  много ниско качество, но какво ли са разбирали от качество в каменната ера.

Кой първи е консумирал получената течност (вино), дали е бил мъж, жена или дете никога няма да узнаем със сигурност. Но може да допуснем, че  човекът първи консумирал вино вероятно е и първият човек с главоболие на следващият ден.

Качествените вина, които консумираме днес са с доста по-кратка история - едва от няколко века се правят такива вина благодарение на човешкото познание и разбира се новите, усъвършенствани технологии.

Кога е започнала култивацията на лози? Кога човекът е започнал целенасочено да ги отглежда за да добие грозде?

Отговор на този въпрос ни дават археолозите, които могат да определят по намерените семки от грозде дали е било диво или култивирано. Според тях първите култивирани лози датират отпреди  около 7 хиляди години и са били отглеждани в райони,където днес са разположени страните Турция, Грузия и Армения. На местата, където е имало диворастящи лози са се появили първите лозя, за които древните хора са полагали грижи и започнало целенасочено отглеждане на лозя.

Древните елини, римляни, шумери, гали и египтяни са давали имена на лозята си и са водили разгорещени спорове относно качеството на вината направени от техните лозя. Немалко райони в средиземноморският район са добили популярност именно благодарение на вината направени в тях.

Най-известните райони по това време са били райони от средиземноморието - земите на днешна Италия, Гърция, България, Франция, Испания, Португалия,  Турция, Египет, Сирия, Палестина и Израел.

Монасите и търговците на средновековието

Във времена  на несигурност и икономическа нестабилност много от лозята били заличавани с лека ръка от поредният нашественик или пък били оставяни без надзор, тъй като във време на войни и окупация отглеждането им не е било приоритет.

Единствената институция със достатъчно мощ, средства и ресурси за поддържането и отглеждането на лозя по това време е била църквата. Единствено благодарение на църквата лозарството и винарството не изчезват в тези времена на войни за власт и територии и се запазват и доразвиват вече установените традиции и практики.

Затова не е странен фактът, че повечето от лозята през този период са били локализирани в непосредствена близост до църкви, манастири и катедрали.

Всъщност монасите като представители на църквата са направили много повече от отглеждането на лозя и правенето на вино. Голяма част от иновациите и усъвършенстваните методи за правенето на вино са създадени именно от тях.

Монасите изучавали специфичните особености на почвата в даденият район,  експериментирали за да изберат най-подходящите сортове за определеният район и опитвали нови методи на винификация на принципа на пробата и грешката.

Монасите от района на Бургундия във Франция са първите за които има исторически данни, че са изучавали почвите, избирали са най-подходящите земи за лозята,  експериментирали са с нови сортове, а също така са изпробвали нови техники и методи за подрязване на лозите. Монасите дори изграждали стени около църковните лозя, за да ги предпазят от каквито и да било посегателства върху тях. Вероятно най-известното име, което историята помни е това на монаха Дом Периньон, без който производството на шампанско днес не би било такова каквото го познаваме.

Безспорен факт е, че голяма част от технологиите въведени и усъвършенствани през средновековието се използват и във днешното модерно винопроизводство.

Част от направеното вино църквата е използвала за литургии и обредни тържества,  но поради голямото количество една част от вината са отивали на пазара за масова консумация. По това време се появяват и първите големи търговци на вина, чиято роля в исторически план не е никак маловажна. Те са тези които разпространяват вината до всички точки на континента, включително и до по отдалечени краища с помощта на флотилии от кораби, чийто основен товар бил вина. Едни от най-големите консуматори по това време са били народите населяващи земите на днешното Обединено кралство, затова десетки кораби прекосявали Ламанша всеки ден за да доставят безценната напитка до потребителите. Виното като напитка в средновековието не е било лукс, а по-скоро е било ежедневна нужда и необходимост.

За големите градове през този период се знае, че снабдяването им с вода не е било на необходимото ниво и често питейната вода се е явявала източник на болести и зарази. Виното е било напитката с антисептично действие, която е помагала в немалко случаи на заболяване, компонент на средновековната медицина. Стигало се е дотам, че към питейната вода е било добавяно вино като превантивна мярка. Консумацията на вино на глава от населението в средновековието е изключително голяма. Не е учудващ фактът, че нивата на търговия с вино в средновековието са били толкова високи и по-високи нива на търговия са отбелязани едва в края на 20-ти век.

Раждането на познавача и на сомелиера

Изискванията на пазара за ежедневни вина са окупирали ежедневието на производители и търговци в продължение на векове. Обаче в края на 13-ти век се поражда нова нужда - от висококачествени вина, без значение от цената, които да се консумират от висшите особи - крале и благородници. Зародили се и социални групи с големи финансови средства и изтънчен вкус по отношение на вината които консумират. Това са времената на червените вина от Бордо и на шампанското  (чийто процес вече е доста усъвършенстван). Това е първият исторически период, който е достатъчно добре описан и можем да проследим раждането на едни от най-добрите вина които са ни познати и днес. По същото време за първи път в историята добивите от лозята се намалят контролирано с цел получаване на по-малко, но за сметка на това висококачествено вино.

Продаването, предлагането и сервирането на изтънчени вина за благородниците и богаташите вече не било работа за всеки. Появили се първите сомелиери (от френски “sommelier”), чиято тясна специализация била именно селектирането, правилното съхранение и разбира се отличният сервиз за височайшите особи. Ако се зачетем в томовете с история, най-вероятно ще ни направи впечатление, че нерядко  като оръжие в безкрайните борби за трона са се използвали различни отрови, поднасяни с храната или напитките на благородниците. Именно затова височайшите особи разполагали с придворни, които дегустирали храната и напитките им преди тях. Тези придворни с течение на времето благодарение на ежедневната практика развили завидни дегустационни умения. Имало и малка подробност за да станат добри дегустатори - трябвало да имат късмета да не попаднат на отровена храна или напитка.